-
1 разкопавам
гл 1. retourner, piocher; разкопавам земята (нивата) retourner, piocher; разкопавам земята (нивата) retourner la terre (le champ); 2. creuser, excaver; разкопавам място creuser (excaver) un terrain; разкопавам улица ouvrir (éventrer) une rue. -
2 въртене,
въртение ср rotation f, tournoiement m; въртене, на земята rotation de la terre; въртене, на водата, на въздуха tournoiementde l'eau, de l'air. -
3 заледявам
гл glacer, geler; студът е заледил земята le froid a gelé la terre; вятърът ни заледява лицата le vent nous glacele visage. -
4 земя
ж 1. Terre f; 2. terre f ferme; 3. (обработваема почва) sol m; 4. plancher m; 5. pays m natal; родната земя le pays natal (la terre natale); 6. рел поет la vie terrestre, la terre а в дън земя au diable vauvert; потъна в земята il a disparu, il s'est évaporé (sans laisser de traces); обетована земя terre promise, contrée fertile. -
5 изпод
предл de dessous; излизам изпод земята sortir de dessous terre а гледам изпод вежди а) regarder en dessous; б) regarder а la dérobée (du coin de l'њil). -
6 изравнявам
гл 1. aplanir, niveler; изравнявам почва aplanir (niveler) le terrain; 2. égaliser, contrebalancer, équilibrer; rendre égal; изравнявам дяловете égaliser les lots; изравнявам тежестите contrebalancer les poids 1. (ставам равен с) s'égaliser, s'aligner, atteindre la hauteur de, arriver le niveau de, arriver а la hauteur de, au niveau de; 2. (достигам) rattraper а изравнявам сметка solder un compte; изравнявам със земята détruire complètement, raser. -
7 кацам
гл 1. (на високо) percher (se percher); (на земята) se poser; 2. (за самолет) atterrir, prendre terre, se poser; 3. прен (разполагам се на високо) percher. -
8 кацвам
гл 1. (на високо) percher (se percher); (на земята) se poser; 2. (за самолет) atterrir, prendre terre, se poser; 3. прен (разполагам се на високо) percher. -
9 конфискация
ж confiscation f; конфискация на земята confiscation du sol. -
10 копя
гл 1. creuser, fouir, fouiller, faire une cavité; (с кирка, мотика) bêcher, piocher; копя кладенец (окоп) creuser un puits (un fossé); копя земята creuser (fouiller) la terre; 2. extraire; 3. нар biner; копя лозето biner la vigne а който копае гроб другиму, сам пада в него qui mal veut mal lui tourne. -
11 крия
гл 1. cacher (celer, receler); крия пари cacher de l'argent; крия някого receler (cacher) qn; 2. masquer, dérober а la vue; 3. прен cacher, tenir secret, dissimuler, celer, receler; крия се 1. se cacher, se dissimuler; нар se planquer; se dérober; (под земята) se terrer. -
12 на
предл 1. (за означаване на притежание) de (du), de la, des; в подножието на планината au pied de la montagne; 2. (за отношение - кому?) а (au), а la, aux; говоря на сестра си je parle а ma sњur; 3. (за посока) а (au), а la, aux, en, de; на запад а l'ouest; на отиване а l'aller; на връщане au retour; на горе en haut; на долу en bas; на страни de côté; от длъж на шир de long en large; 4. (за място) sur, а, par; слизам на земята (от превозно средство) descendre (mettre pied) а terre; 5. (за опора) sur, а, contre; 6. (за време) en, а; на есен en automne; на обед а midi; (за дата) le; 7. (за начина, по който се извършва действието) en, par, а; от ръка на ръка de main en main; на два пъти en deux fois; от ден на ден de jour en jour; два пъти на ден deux fois par jour; 8. (за обстоятелствата, при които се извършва нещо) а, en; на слънце au soleil; на мръкване а la tombée de la nuit; на море en mer; 9. (за целта на действието) pour; отивам за орехи aller pour des noix; 10. (за оръдието на действието) а, de; на ръка а la main; свиря на цигулка (на пиано) jouer du violon (du piano); 11. (за възраст) а (l'âge de); на десет години а l'âge de dix ans; 12. (за части, при разпределение) en, par; на човек par personne; 13. (за пожелание) на здраве! а votre santé; 14. в съчет а) с глаголи: благодаря на някого adresser des remerciements а qn, remercier qn; извинявам се на demander pardon а, s'excuser auprès de; покорявам се на se soumettre а; отговарям на répondre (correspondre) а; б) при гл съм с наречие (в безлични изрази) студено ми е на краката avoir froid aux pieds; в) с някои прилагателни равен на égal а; вреден на nuisible а; подобен на pareil а; близко на proche de (du); г) при някои безлични глаголи случва се на il arrive а; както подобава на comme il convient а; д) в някои изрази, като къща на няколко етажа maison а plusieurs étages; на два часа от града а deux heures de la ville. -
13 напоявам
гл 1. donner а boire а qn, étancher la soif de qn, abreuver, faire boire un animal; 2. arroser, irriguer; напоявам зеленчукови градини irriguer des jardins potagers; дъждът напои земята la pluie a arrosé (abreuvé) le sol; напоявам се s'imbiber, s'humecter, absorber l'humidité. -
14 обливам
гл 1. arroser, inonder, baigner; сълзи обливаха лицето й des larmes baignaient (inondaient) son visage; пот го обливаше la sueur l'inondait; обливам земята с потта си arroser la terre de ses sueurs; обливам печено със сос arroser un rôti de jus; 2. (с вода) doucher qn, donner une douche а qn; 3. прен червенина обля лицето й la rougeur lui monta au visage; обливам се (в сълзи) (se) fondre en larmes, se noyer dans les larmes, pleurer а chaudes larmes, être tout en larmes, être inondé (noyé, baigné) de larmes; 2. (в пот) (se) fondre en sueur; облят съм в пот être couvert (dégouttant) de sueur, être tout en sueur (en eau, en nage), être trempé (baigné) de sueur; 3. (с вода) se doucher, prendre une douche. -
15 обработка
ж 1. façon f, travail m; първа обработка на лозето première façon (donnée) а la vigne; машинна обработка на земята travail mécanisé de la terre; 2. техн (за метали) usinage m des métaux; (за кожи) tannage m. -
16 око
ср 1. (орган на зрението) њil m; имам големи очи avoir des yeux gros; имам малки очи avoir de petits yeux (avoir) des yeux de cochon); имам изпъкнали очи avoir des yeux saillants (avoir des yeux а fleur de tête); котешки очи yeux de chat; биволски очи yeux de bњuf; 2. прен (поглед) имам силни очи avoir de bons yeux; имам живи очи avoir l'њil vif (des yeux vifs); имам лукави (зли) очи avoir l'њil malin (méchant); вървя с очи в земята marcher les yeux а terre (les yeux fichés en terre) а бия на очи frapper les yeux, sauter aux yeux; бода в очите crever les yeux; вадя си очите (с нещо) se crever (s'échiner, se tuer) au travail; вадя си очите se manger le blanc des yeux; вземам го на око (на очи) prendre en grippe qn; взеха ми се очите donner dans l'њil; влизам в очи attirer les regards, donner l'éveil; вместо да изпише вежди, изважда очи jeter l'enfant avec l'eau sale; подигравам се в очите някому se moquer en face de qn, rire au nez de qn; гарван гарвану око не вади les loups ne se mangent pas entre eux; гледам някого в очите regarder dans les yeux qn; гледам с четири очи а) (желая много) regarder de tous ses yeux; б) (внимавам добре) être tout yeux, tout oreilles; говоря (казвам) право в очите някому dire les vérités а qn, planter qch au nez de qn, crâcher son fait а qn; догдето ти очи видят tant que la vue se peut étendre, а perte de vue; за очи pour sauver les apparences; замазвам очите някому donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue) de (а) qn, donner la berlue а qn; затварям си очите пред нещо fermer les yeux sur qch; затварят ми се очите avoir du sable dans les yeux; избождам (изваждам) си очите да чета (шия, бродирам и пр.) разг se brûler les yeux а lire (а coudre, а broder, etc.); издига ми се в очите faire grand cas de qn, avoir une haute idée de qn; имам дебели очи avoir du culot, être culotté; имам набито око avoir l'њil exercé; лоши очи mauvais њil; между (на четири) очи entre quatre yeux; премервам на око mesurer des yeux (avec les yeux); навирам някому нещо в очите reprocher continuellement qch а qn; напълвам очите си repaître ses yeux; не вярвам на очите си ne pas en croire ses yeux; не мога да гледам някого в очите ne pas oser regarder qn en face; обичам някого повече от очите си aimer qn mieux que ses yeux; обръщам очи (поглед) към някого или нещо tourner ses regards vers qn (qch); око за око, зъб за зъб њil pour њil, ent pour dent; око ми не мига s'en ficher, s'en foutre; око то му все натам гледа n'avoir de vues que pour; ocтанаха ми очите в (по) някого или нещо n'avoir d'yeux que pour qn ou qch; отваряй си очите ouvre l'њil; отваряй си хубаво очите! разг ouvre l'њil et le bon! (разг); отварям някому очите разг ouvrir (dessiller) les yeux а (de) qn; отвориха ми се очите mes yeux se dessillèrent, les écailles me tombèrent (de mes yeux); очите му (и) играят на четири jouer de la prunelle; пазя го като зеницата на очите си conserver qch comme la prunelle de ses yeux; плакна си очите se rincer l'њil; правя мили очи някому faire les yeux doux (les doux yeux); причерня ми пред очите а) (лошо ми стана) défaillir, tomber en faiblesse, avoir le vertige; б) (много съм ядосан) regarder noir; светвам и очите se désattrister, se réjouir; склопям очи fermer les yeux; tourner de l'њil; трън съм в очите на някого разг ne pouvoir flairer qn; умирам с отворени очи разг а mourir sans avoir réalisé ses désirs; хващам очи (пълня окото) donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue); хвърлям око на нещо avoir des vues sur qch; хвърлям прах в очите на някого jeter de la poudre aux yeux de qn; черно ми стана пред очите avoir le cњur gros, broyer du noir; разг être en humeur noire. -
17 побивам1
гл ficher, planter, enfoncer; побивам1 кол в земята ficher (planter, enfoncer) un pieu en terre а побивам1 кол някъде planter sa tente quelque part, planter le piquet, planter son clou. -
18 поставям
гл poser, mettre, placer, présenter; поставям дата на писмо dater une lettre; поставям пиеса mettre une pièce en scène; produire, (présenter) une pièce; поставям нещо, картина в рамка encadrer qch; un tableau; поставям въпрос poser une question; поставям диагноза на болен diagnostiquer un malade, faire le diagnostic; поставям грунд donner la première couche de peinture; поставям клопка tendre un piège; поставям покрив на къща couvrir une maison d'un toit; поставям стъкла на къща, на прозорец vitrer une maison, une fenêtre; garnir une fenêtre de vitres, poser des vitres d'une fenêtre; поставям в скоби mettre en parenthèses; поставям се на разположение se proposer, s'offrir а la disposition; поставям някого вън от закона mettre qn hors la loi; proscrire qn; поставям нещо под съмнение mettre qch en doute (en question); поставям на карта risquer, jouer; поставям наред с ranger (placer, mettre) au rang (au nombre de); поставям в дейстпвие mettre (qch) en њuvre (en action); поставям на земята poser (déposer) а terre; поставям граници mettre (fixer, étabilir, marquer, tracer) des limites, limiter; mettre des bornes, borner; поставям в зависимост от mettre sous la dépendance de; поставям на изпитание mettre (qn, qch) а l'épreuve (а l'essai), faire l'épreuvre de; поставям обява mettre (afficher) une annonce; поставям във връзка mettre en contact (en relation); поставям на подсъдимата скамейка mettre (traduire) au banc (au box) des accusés (des prévenus); поставям в услуга на mettre au service de; поставям си за цел se proposer pour but; поставям условия poser des conditions; поставям основите mettre (poser, établir) les fondations (les fondements) (de); jeter les bases (de); поставям на гласуване (въпрос) mettre (une question) aux voix, aller aux avis; поставям въпрос на доверие poser la question de confiance; поставям на бойна нога mettre sur le pied de guerre; поставям кръст на нещо mettre fin а qch; поставям някого на мястото му mettre qn а sa place; поставям гласа на някого муз placer la voix а qn; поставям се se placer; поставям се добре se bien placer. -
19 приход
м revenu m, rapport m, produit m, recette f; държавни приходи revenus de l'Etat; приходи и разходи recettes et dépenses; земя, която дава големи приходи terre d'un grand revenu, terre de bon rapport; живея от прихода на земята си vivre du produit de sa terre. -
20 пробуждам
гл 1. éveiller, réveiller qn, tirer qn du sommeil; 2. прен éveiller, faire naître, susciter, piquer; пробуждам се 1. s'éveiller, se réveiller, sortir du sommeil; земята се пробужда la terre se réveille; 2. прен а) (за чувства и под.) s'éveiller; б) (осъзнавам се) revenir d'une illusion, avoir les yeux dessillés, prendre conscience.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
земята — същ. земното кълбо, планетата, вселената, планета, звезда, свят, мир … Български синонимен речник
потъвам в земята — словосъч. изчезвам, няма ме, дявам се, пръждосвам се … Български синонимен речник
Mila Rodino — Мила Родино English: Dear Motherland National anthem of Bulgaria Lyrics Tsvetan Radoslavov, 1885 … Wikipedia
Translations of The Lord's Prayer — The Lord s Prayer is a common tool used to compare languages. Since the publication of the Mithridates booksTwo examples are Mithridates de differentis linguis , Conrad Gessner, 1555; and Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde mit dem Vater… … Wikipedia
Earth and Man National Museum — Coordinates: 42°40′47″N 23°19′14″E / 42.67972°N 23.32056°E / 42.67972; 23.32056 … Wikipedia
Ancient Bulgarian calendar — The ancient Bulgarian calendar is based on observations of Jupiter (Yankul) and the Sun and is more precise than the modern Western calendar in use today. Under the ancient Bulgarian calendar system, the year has 365 (or 366) days, 4 quarters, 52 … Wikipedia
Bulgarische Nationalhymne — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne… … Deutsch Wikipedia
Bulgarische Nationalhymnen — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne… … Deutsch Wikipedia
Mila Rodino — (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne gewählt.… … Deutsch Wikipedia
Mila rodino — (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne gewählt.… … Deutsch Wikipedia
Nationalhymne Bulgariens — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Zwetan Radoslawow (Цветан Радославов[1], englische/internationale Transkription: Tsvetan Radoslavov) aus der Zeit des Serbisch… … Deutsch Wikipedia
